Луда стълба

• Строителство и ремонтни дейности
• Официален сайт : http://darinell.com
• Официален блог : https://darinell.wordpress.com
• 02/868 4244
• 0896 492 656

Декоративни подове – килим от естествени камъчета

Висококачествени природни кварцови частици (1.2 – 1.8 мм или 2 – 3 мм) оцветени в над 1000 цвята по желание на клиента, споени от двукомпонентна епоксидна смола, в монолитно покритие (от стена до стена) без фуги.

Ярко съвременно решение за индивидуално оформяне на подовото пространство.
Възможност за всеки дизайнер, архитект или потребител да реализира своето въображение, индивидуалност и стил при избора на цветовете, формите и фигурите на пода.

Подходящи и незаменими за оформяне и на декоративни стени с друг свързващ елемент.

Основни качества и предимства пред традиционните подови настилки:

• Полага се монолитно, независимо от формата на помещението, като запълва идеално всички труднодостъпни и неудобни за покриване с традиционните настилки места;
• Висока износоустойчивост и здравина – 300 кг/см², дебелина до 6 мм;
• Много добра топлопроводимост, което го прави изключително подходящ за подово отопление;
• Особено подходящо покритие за реновации (прилага се и върху стари настилки), като полагането се извършва безпрашно и бързо. Висока адхезия към всякакви основи;
• Скоростната технология на полагане позволява минимален срок за затваряне на действащи обекти за ремонт;
• Незапалим и антистатичен;
• Идеално решение за специфични части на сградите – стълби и стълбищни площадки, покрити тераси и др. Реновацията им в повечето случаи не изисква къртене на старата настилка и се извършва максимално бързо;
• Специфичната структура на настилката я прави незаменимо решение в случаите, когато се изисква повишена устойчивост на хлъзгане – около басейни, входове на магазини, наклонени пътеки. Заменя гранит, мрамор, теракота, гранитогрес;
• Почиства се лесно с прахосмукачка;

Възможност за нанасяне на запечатващ финален слой за придаване на гладкост и водонепропускливост.

Всички материали са взети от: http://multiquartz.com

Стени в стил рустика

Тази техника създава текстурен ефект, изграден на базата на наслагване на фугираща смес, за да се създаде покритие, наподобяващо мазилка. Добре е за този проект да изберете фугираща смес с по-дълго време на фиксиране. Имайте предвид, че готовите смеси обикновено са твърде трошливи и могат да се начупят при изсъхване.

При нанасяне използвайте шпатула или мистрия, за да нанесете обилен слой от сместа върху стената. Не се старайте да я нанасяте прилежно – колкото по-груба е повърхността, толкова по-голям е ефектът на крайния резултат (не забравяйте, че резултатът трябва да е триизмерен). След като сместа изсъхне, нанесете покритието с помощта на четка и използвайте шпатулата, за да го разнесете и да покриете неравностите.

По време на работата използвайте парчета марля/ тензух, за да смесвате цветовете и да омекотите линиите. Крайният ефект е особено подходящ за стени с повече недостатъци, на които тази техника придава старинен вид.

Необходими инструменти и материали:
• гланц
• латексова боя с матов завършек – за основа (в случая цвят „баварски крем)
• латексова боя с матов завършек – за гланцовите слоеве (в случая цветове „лешник” и „дървесина”)
• грунд
• зидарска фугираща смес (фугопълнител)
• самозалепваща се лента с ширина 5 см.
• пластмасови контейнерчета с мерителни линии
• 2 бр. четки за боя – 10 см.
• валяк за боядисване – 23 см
• поднос за боя
• шпатула/ мистрия с ширина 15 см.
• парцалче
• марля/ тензух

Инструкции:

Стъпка 1: Нанесете сместа върху стената

Нанесете обилно фугираща смес в шпатулата. Работете на секции с размер около 1м х 1 м, като нанасяте сместа с широко движения, наслагвайки слоевете. Крайната повърхност трябва да бъде груба и неравна. След като довършите сектора, продължете със следващия, докато завършите стената изцяло. Оставете повърхността да изсъхне напълно (за поне 12 часа).
С помощта на валяка за боя (23 см.) нанесете грунд върху цялата повърхност на стената. С помощта на четката за боя (10 см.) обработете местата, непокрити от валяка. Оставете грунда да изсъхне за поне 4 часа.

Стъпка 2: Нанесете базовото покритие

Нанесете слой от базисната боя („баварски крем”) – ако е необходимо направете 2 слоя. С четката обработете допълнително местата, непокрити от валяка. Оставете повърхността да съхне поне 4 часа.

Стъпка 3: Нанесете гланца

Смесете в пластмасов контейнер 4 части гланц (лак) с 1 част латекс (цвят „лешник”). Работете върху сектори (започвайки от най-горната част на стената) с размери 1м х 1м, като нанасяте сместа с кръстосани движения с помощта на четка. След това смесете в друг контейнер 4 части гланц и 1 част латекс (цвят „дървесина”) и нанесете сместа с четка върху повърхността, извършвайки произволни движения.

Стъпка 4: Обработете с парцалче

Омекотете и смесете линиите на двата цвята като леко обработите повърхността с чисто парче марля/ тензух. Работете сектор по сектор, обработвайки всеки от тях поотделно, повтаряйки действията от стъпки 3 и 4 едно след друго. Когато завършите цялата стена, отлепете самозалепващата се лента (около первазите, прозорците, вратите, контактите и прочее) и оставете повърхността да изсъхне напълно за поне 12 часа.

Източник : www.bgstroitel.com

Опънати тавани

Опънатият таван е изделие от отделни PVC платна, разкроено по размерите на помещението, с оглед на неговите особености. Изготвя се от тънка винилова лента, която се прикрепва към алуминиеви или PVC конструкции. Всеки опънат таван се изработва индивидуално. Може да бъде направен на едно или няколко нива. Тези нива спомагат помещението да се раздели на функционални зони, да се скрият неравностите и дефектите на основния таван. Формите на такива конструкции са най-разнообразни: класическа геометрия и съчетание от геометрични фигури, огънати форми, криви линии.

Основното разнообразие на опънатите тавани съставляват типовете материал:
– Мат /имитация на качествено измазан таван/ за привържениците на традиционни тавани;
– Сатен /имитация на качествено изготвен гипсокартон с боядисване/-въплъщение на елегантност;
– Лак /полу-огледално/- зрително увеличава обема на помещението, създава усещане за пространство;
– Дърво – имитация на ценни видове дървесина;
– Велур – имитация на естествен велур;
– Мрамор – имитация на мраморен рисунък с различни оттенъци;
– Опал – полупрозрачен с висок коефициент на разсейване, подходящ за вграждане на осветителни тела над тавана.

Областта на приложение на опънатите тавани не се ограничава до направата им в жилищни помещения – бани, спални, холове, коридори, гостни и т.н. Такива тавани могат да се поставят в търговски центрове, басейни, хотели, ресторанти, хотели, офиси, спортни зали, учебни и медицински заведения.
Опънатия таван изпълнява едновременно няколко функции:
– скрива всички дефекти, комуникации и недостатъци на таванните покрития;
– при желание на клиента снижава височината на помещението;
– осигурява надеждна хидроизолация;
– при наводнение задържа до 100 л. Вода на кв.м.
Опънатия таван не си променя цвета с течение на времето. По своята практичност, естетичност и хигиеничност опънатите тавани превъзхождат всички останали таванни системи. С тяхна помощ могат да се създадат идеални повърхности.
Опънатите тавани се поставят без строителни отпадъци и прах за няколко часа.Те са екологични – не отделят вредни вещества, алергени, нямат миризма.

Всяка поръчка се изпълнява индивидуално. Платното се крои по дизайнерско решение и размерите на тавана. За поставянето на тавана са необходими особени познания и специално обурудване.

Монтажът на опънатите тавани се извършва на два етапа:
1. По периметъра на стаята, на каквато и да е височина се полагат алуминиеви или PVC елементи. Минималната височина от тавана е 30 мм.
2. Платното се загрява до необходимата температура за технологичния процес и се опъва на предварително положените крепежни елементи до постигането на крайния ефект.

Монтажът на опънат таван в типична стая или малък офис отнема приблизително от два до четири часа, в зависимост от сложността на извършваните работи. Количеството ъгли и геометрията на помещението определят сложността и количеството необходимо време.

Монтажът на системите за осветление и вентилация се извършва без проблеми и изисква единствено самоносещи конструкции в зависимост от параметрите на осветителните тела, абажурите или вентилационните решетки. Тези конструкции се прикрепват към самия таван. Важен фактор, отличаващ опънатите тавани, е бързината и чистотата на монтажа – няма нужда да се спира текущия в помещението ремонт.

Красота постигната с изкуствен камък

Независимо дали се нуждаете от оригинално дизайнерско решение за част от стената или за облепяне на цялата искуствения камък  е правилният избор. С него е възможно да се размият границите между интериора и екстериора.

Силата и дебелината на материала го прави добър за употреба и за предпазване на стената Ви. 

Да направим мансардата светла и уютна

Има неща, които човек трябва да знае за да направи къщата си не само красива, но и комфортна за живеене. Малко хора знаят обаче, че комфортът се състои от хиляди малки неща, които трябва да бъдат взети под внимание още в етапа на проектиране и строителството. Едно от тези неща е оформянето на таванските помещения. Има някои прости правила за да направите тавана си комфортен и изпълнен с домашен уют.

Първо, трябва да осигурите оптимална осветеност на помещенията под покрива. Естественото осветление се явява един от най-важните компоненти за комфорта. Още при планирането не забравяйте, че покривните прозорци осигуряват с 30-40% повече светлина, в сравнение с обикновените вертикални. Другото тяхно предимство е, че осветяват и най-далечните части на помещението.

Следващото нещо е да определите площта на помещенията, които трябва да осветявате. Главното правило тук е, че остъклената площ, трябва да бъде не по-малко от 10% от общата площ на помещението. За холовете, детските стаи и студията можете да предвидите до 15-20%, дори повече, ако искате да създадете ярък и впечатляващ интериор.

Може би не знаете, но колкото по-голям е наклонът на покрива, толкова по-висок трябва да е прозореца. Ако покривът вече е готов, тогава по-лесно можете да изберете ширината на прозореца в зависимост от съществуващите вече размери. В случай,че проектът на къщата още не е направен, то Вие можете предварително да изберете тези размери.

Препоръчително е, долната част на мансардния прозорец да се постави на един метър от пода. Изпълнявайки това правило, Вие ще можете да виждате не само небето, но ще имате и добра панорамна гледка към околността.

Какво още можете да направите за Вашите мансардни прозорци?
Бихте могли да комбинирате с подходяща хидро- и топлоизолация, която освен допълнителна сигурност ще удължи и гаранцията на прозорците до 10 години.
В зависимост от интериора, който искате да създадете в стаите, можете да се спрете и на подходящи аксесоари – завеси, щори, комарници и външни рулетни щори. За по-мързеливите, които не искат да стават от дивана може да се инсталира дистанционно управление на щорите.

Ако спазвате тези простички правила на обикновените покривни прозорци можете да направите Вашата мансарда най-светлото и уютно помещение в къщата

Да накараме паркета да блесне

Добрият външен вид изисква грижи. Това се отнася и за паркета. Цикленето и лакирането са необходими, ако искате да имате в дома си под като огледало. Топлината на дървото, която излъчва паркетът, го прави предпочитана подова настилка в много от съвременните домове.

За да му се радвате дълго обаче, трябва да го поддържате, а това включва периодично.

циклене и лакиране

Топлите есенни дни са подходящи за тези процедури. Затова, ако лакът на вашия паркет е загубил блясъка си или още по-лошо – започнал е да се лющи на места, помислете за ремонт.
Фирмите, които поставят паркет, предлагат и услугата циклене и лакиране. Цените варират от 3,50 до 5 лв. на кв. м, в зависимост от това колко ръце лак ще бъдат нанесени

изборът на лак

също има значение. В последно време най-препоръчвани са двукомпонентните и тези на водна основа.
Най-вероятно ще се наложи да монтирате и нови первази, а цените им се определят от профила и вида, който сте избрали.

фугирането

е от 1 до 3 лв., но зависи от това колко стар е паркетът и колко големи са фугите за попълване. Съвременните фугиращи смеси имат предимството, че поемат цвета на паркета, а не стоят по-тъмни, както преди години.
Изискването на фирмите е помещението, където ще бъде циклен паркетът да е празно. Освежаването на пода в една стая от около 20 кв. м ще отнеме ден или два.
За добрия вид на паркета е важна и

ежедневната му поддръжка

Грубите замърсявания за него са като шкурка, затова трябва да се отстраняват веднага с метла, четка или прахосмукачка. Освежаването и почистването става с влажна стирка. Желателно е периодично да използвате и специални препарати, които да поддържат блясъка на лака.
Често хората, които имат поставени дъски, искат да ги изциклят и лакират. Според фирмите за поставяне на паркет най-трудно е това да стане, ако

дюшемето

е било преди това боядисвано. Понякога се оказва, че боята не може да бъде свалена. Ако дъските ви са боядисани с блажна боя, може да я махнете с една изпитана в домашни условия рецепта: намажете обилно дъските със силен разтвор на хидратна вар. Оставете да престои около 10 часа и след това изстържете със шпатула или просто оберете с прахосмукачка. След това вече спокойно може да лакирате.

Фасадните бои

Известно е, че фасадата на всяка една сграда определя външния й вид, придавайки индивидуалност и завършеност. Възможностите за оформянето й са разнообразни и съобразени с изискванията за експресивност на съвременната архитектура. Безспорно обаче, фасадните бои са универсално решение за осигуряване на красив вид и дългосрочна защита на всяка фасада.

Качеството на фасадните бои може да се оценява по няколко основни характеристики: адхезионна здравина, постоянство на тона, устойчивост на светлина, устойчивост на ултравиолетово лъчение. Голямо значение имат и строително-физическите свойства на фасадното покритие.

Водата, в нейните три възможни състояния (течност, пара и лед) най-често се оказва главната опасност за мазилките и структурните елементи на външните стени на постройката. Затова сред най-важните изисквания към покритието е то да има добра способност да защитава стената от дъждовната вода и влажността, осигурявайки едновременно възможност за лесна дифузия на въздуха и на водните пари (фасадната стена трябва да диша). Съвременните бояджийски материали с високо качество отговарят напълно на тези изисквания и дават възможност да се нанасят безупречни покрития, както по отношение на външния вид, така и по отношение защитата на фасадата от разрушаване и замърсяване.

Индивидуални изисквания и възможности за избор

С развитието на химическата индустрия и засилващото се въздействие на екологичните фактори върху съвременните производства, най-разпространени стават строителни фасадни бои на водна основа. Те са висококачествени, икономични и екологично най-безопасни. В зависимост от вида на свързващото вещество, фасадните бои на водна основа се делят на няколко класа, като най-разпространени са силикатните и силиконовите.
Силикатните бои са устойчиви при съхранение и могат да бъдат използвани в еднокомпонентен вариант. Силикатната боя се прилепва към основата вследствие на двустепенна химична реакция, образувайки трайна физикохимична връзка, устойчива на различни атмосферни фактори и явления.

Благодарение на високата им въздухо- и паропроницаемост, силикатните бои много често са предпочитани за завършване на фасади на стари сгради, чиито стени са лошо защитени от атмосферните и подпочвените води.
Тези бои са подходящи и за боядисване на стени, подложени на въздействието на висока влажност, идваща от вътрешността на сградата. Ако влагата в стените е по-висока от атмосферната, този тип бои са предпочитано решение. Важно предимство на силикатните бои е, че те не поддържат развитието на микроорганизми и следователно не се нуждаят от бактерицидни добавки.
При силиконовите бои свързващите вещества са емулгирани силиконови смоли. Те се характеризират с висока паропроницаемост, и същевременно образуват водонепропусклива повърхност, на която дъждовната вода остава на капки, без да може да премине във вътрешността на стената.

Образуваният от силиконовите бои филм не оказва повърхностно налягане на основата, което е особено важно предимство при боядисване на фасада върху мазилка. Силиконовите смоли не са термопластични, т.е. не омекват при повишаване на температурата. Това, в съчетание със силните им водоотблъскващи свойства означава, че фасади, завършени със силиконови бои, практически не се замърсяват.
Силиконовите бои имат най-голяма еластичност и могат да прикриват пукнатини в основата, широки до 2мм. Подобно на силикатните, те не поддържат развитието на микроорганизми. Работата с тях не изисква предпазни мерки, защото те не са химически агресивни.

Фасадните бои на основата на органични разтворители са друга голяма група, която също има свои характерни особености. Основното при тях е, че могат да се използват при отрицателни температури – по данни на някои производители до -20°С, и дори скоро нанесеното, още нестабилизирано покритие, няма да се увреди при дъжд. Тези особености позволяват съществено да се разширят границите на активния годишен период за ремонти, като се включат есента и пролетта. Използването на такива бои е теоретично възможно и през зимата, но е свързано с някои технологични усложнения при нанасянето – необходимо е предварително размразяване и изсушаване на основата.
От гамата бои с органични разтворители особен интерес представляват боите на основа термопластични акрилни смоли. Освен, че притежават гореспоменатите предимства, те образуват толкова качествени покрития, колкото най-новите поколения бои на водна основа.

Предпазване на повърхностите от замърсяване

Фасадата е изложена на действието на редуващи се високи и ниски температури, ултравиолетови лъчи и абразионни фактори, следствие на чието съвместно действие с времето нейното състояние се влошава. Замърсяването в голяма или малка степен е напълно естествен и съпътстващ стареенето ефект. Тъй като причините за замърсяването са много, то няма общи правила за борба с него, както не съществуват идеални съставки, които могат напълно да унищожат всеки замърсител. Въпреки това, фасадата може да се защити от замърсяване за достатъчно дълъг период от време, но всеки случай изисква индивидуален подход.

За да се избере най-подходящата боя за предпазване от замърсяване, преди всичко трябва да се анализира подробно самото замърсяване. Това, което наричаме мръсотия се състои частично от неорганични минерални вещества (прах, пясък) и частично от вещества и съединения, които имат органичен произход. Последните са продукт на непълното изгаряне на различните видове горива, на износването на спирачните дискове и накладки на колите, на разрушаването на уличното покритие. В градската мръсотия преобладават подобни на масти органични химически вещества, а в селските райони – неорганичната прах. Разнообразната комбинация между частиците на мръсотията придават на фасадата изразен сив цвят. Особено неприятни на вид са тези повърхности, върху които мръсотията не се натрупва равномерно, а на петна.
Затова са особено важни архитектурните особености на сградата. По правило замърсяванията се натрупват в по-малки количества върху вертикалните части от фасадата, а върху наклонените и хоризонталните – повече. Голямата или малка стреха на покрива, издадените напред первази на прозорците, корнизите, релефният камък или мазилка, всякакви фасадните издатини – оказват съществено влияние на степента на замърсяване. Това е свързано с отговора на въпроса дали дъждът може да отмие мръсотията от тези декоративни елементи. В местата, където дъждовната вода прониква без препятствия, фасадите остават чисти по-дълго време, отколкото местата, където водата не достига. Гладките повърхности се замърсяват по-малко от силно структурираните, защото мръсотията се задържа повече върху неравни повърхности, където вятърът и дъждовната вода трудно могат да я отмият.

Ще се спрем накратко и върху влиянието на покритието върху скоростта на образуване и степента на замърсяване. Свързващите вещества, пигментите, минералните пълнители и други съставни части от рецептурата на фасадните бои влияят много на скоростта на образуване и степента на замърсяване. Така например термопластичните свързващи вещества, които се използват за увеличаване на еластичността на някой видове бои и запълване на микропукнатините в основата не осигуряват ефективна защита от замърсяване на фасадата. Много по-подходящи са за тази цел тези свързващи вещества, които не стават лепкави, дори при силно въздействие на слънчевите лъчи и не набъбват от дъжда и росата. Прилагането на хидрофобни вещества във фасадните бои на практика води, малко или много, до ефекта на отблъскване на водата, което прави замърсяването по-малко.

Някои пигменти могат да влияят на нивото на замърсяване на фасадите. Малкото намаление на количеството на пигментите и пълнителите, поради влиянието на атмосферните фактори върху оцветената повърхност, води до така наречения ефект на очистване. Тази методика отдавна е станала сигурно средство за подобряване на външния вид на стареещите повърхности. Ако фасада дори след много години изглежда чиста, то причината за това е този ефект от намаляване на пигментите и пълнителите.
Знаейки и разбирайки интереса към чистите фасади, не трябва да забравяме, че в много от случаите фасадните бои трябва да бъдат еластични, за до прикриват, например пукнатините в мазилката върху критични подложки. Обаче еластичността най-често предполага лепливост в определен обем, затова в такива случаи степента на замърсяване е предварително предвидена при производството на боята.

Декоративни свойства на фасадните бои

Следвайки тенденцията за естетическо въздействие на сградите, все по-важни се оказват декоративните свойства на фасадните бои. Едно от тях е отразяващата способност – колкото по-голяма е тя, толкова по добра е устойчивостта на боята към светлина. Обикновено, в зависимост от нея, боите и емайлите се делят на матови (без блясък), полугланцови (с умерен блясък) и гланцови (със силен блясък). Като правило гланцовите имат по-здрава повърхност, по-лесно се мият и отблъскват праха. При тях, обаче, силният блясък може да създаде неприятен зрителен ефект при отразяването на светлината. Друг недостатък е, че колкото по-силно гланцово е покритието, толкова по-слабо паропропускливо е то. Специалистите съветват за фасади с голяма равна площ да се използват матови бои. Гланцовите бои обикновено се използват за по-малки площи и за получаване на специални ефекти.

Изборът на цвят е обект на индивидуални предпочитания, но при него трябва да се отчетат и други фактори, освен чисто естетическите. Комплексният подход изисква цветът на сградата да се съобрази с общия тон на урбанистичната или извънградската среда и независимо дали е контрастен или сливащ се, цялостната картина да се възприема добре от окото.
Цветовете оказват голямо влияние и върху топлотехническите характеристики на фасадните стени. Тъмните тонове тонове са склонни да абсорбират топлина, което води до високи температури на фасадната повърхност и значителен температурен градиент в стената. Така, следствие на температурните деформации, се пораждат значителни напрежения, които могат да доведат до нарушаване на структурата на функционалните пластове. Фасадните покрития с по-светъл цвят поглъщат по-малко слънчева енергия и създаващите се вътрешни напрежения са значително по-малки.

За автоматичните врати

Допреди двайсетина години у нас, автоматично разтварящите се пред клиента врати се считаха за лукс. Днес, при стремително развиващата се индустрия и строителство на функционални сгради, автоматичните врати вече се възприемат като необходимост. В определени случаи стилната фасада, съчетана с ефектен входен портал се възприема като своеобразна “визитната картичка” на компанията.

За скептиците, ще посочим няколко основни причини за необходимостта от внедряване и използване на автоматични врати. Един от първите примери в България е свързан с монтирането на автомати за връщане в изходно положение, типичен пример – асансьорната врата. Съвременните автоматични врати изпълняват много по-сложни функции, затова има и ред причини за тяхното използване. Необходимост от многократно отваряне и затваряне на големи портали с интензивен човешки поток. Автоматичните врати са способни да поемат много по-голям човешки трафик, отколкото ръчно управляваните. Износването на отделните движещи и носещи части е намалено съществено поради правилно разпределеното усилие за отваряне и затваряне на крилата. Необходимост от намаляване на топлинните загуби и запазване на микроклимата в сградата. Автоматичните врати се отварят бързо пред посетителите и почти мигновено се затварят след тях, като така ограничават притока за студен въздух отвън през зимата и на топлина през лятото, с което способстват за намаляване на енергийните разходи на сградата. Удобство. Не на последно място стои и тази причина. Неслучайно автоматичните врати намират най-широко използване за вход/изход в търговски и обшествени сгради – там, където е необходимо превозването на товари, стоки или обемист багаж. По този начин се създава комфорт и удобство за клиентите. Типове врати Автоматиката за задвижване зависи основно от вида на вратата – на панти, плъзгаща, въртяща (револверна), тип “летящо крило”, секционна или ролетна. Последните три се включват под общото наименование гаражни врати. Те се използват по правило за влизане/излизане в гаражи, закрити паркинги или големи търговски складове. От своя страна, плъзгащите се врати се делят на едно- и двукрилни стандартни, дву- и четирикрилни телескопични, а също така цилиндрични (полукръгли). Вероятно най-широко разпространение са получили стандартните двукрилни плъзгащи врати, тъй като при тях се постига оптимално съчетаване на технически параметри, надеждност на конструкцията и ценова стойност. Плъзгащите се, револверните и вратите на панти се използват за вход/изход на сгради или открита територия. По-надолу в материала ще се спрем именно на автоматиката предназначена за тези врати. Всъщност понятието автоматична врата не е много точно. По-скоро всяка врата може да се автоматизира с помощта на задвижваща система, съдържаща набор от устройства. Какви са те и какви типове задвижвания се използват при различните видове врати – ето върху това ще акцентираме в останалата част от статията. Автоматика за плъзгащи врати В момента в България автоматика за плъзгащи врати предлагат различни европейски фирми – немски, швейцарски, шведски и италиански. Продуктите им са със сходни технически характеристики, близки по схема на разположение на задвижването и се различават само по някои частни конструктивни решения за отделни възли. Като общо правило се приема, че качествената автоматика за плъзгащи врати трябва да притежава характеристики, близки до: Скорост на отваряне на двете крила – от порядъка на 1.5м/сек; Максимално общо тегло на крилата – 200-250кг; Ресурс на моторредуктора – не по-малко от 2-3 милиона отваряния. Елементи Автоматиката за задвижване се комплектува с различен набор компоненти, които най-общо можем да разделим в две групи: електрически и механични. В първата влизат: електродвигател, управляващо устройство, програмно обезпечение, датчици за движение, фотоклетка за безопасност, електромеханично заключване, акумулаторни батерии за аварийно захранване и селектор на работния режим (понякога и с функция на програматор). Съответно във втората група се включват: носещата конструкция, релса, каретка, корпус, уплътнителни и звукоизолиращи елементи. В зависимост от приложението, конструкцията на фасадата и желанието на клиента, част от тези елементи могат и да не присъстват, затова по-долу ще се спрем само на най-необходимите, които обикновено присъстват в базовия модел на автоматичната врата. Задвижване – в автоматиката за плъзгащи врати това е електродвигател с редуктор и водещо зъбно колело. Задвижването може да се монтира вертикално или хоризонтално над или под конструкцията на вратата, като това зависи главно от конкретното приложение. Изборът му се определя и от ред технологични параметри: големина и вид на конструкцията, общата маса на крилата на вратата, интензивност на използване и т.н. Датчик за движение – един от основните елементи в системата. Той привежда автоматиката в движение при приближаване на човек. От неговите характеристики до голяма степен се определя ефективната и качествена работа на автоматичната врата.

Светодиодно осветление

LED предизвикаха революция в осветителната техника

Навлизането на светодиодите в осветителната техника промени традиционните представи за характеристики на светлинни източници и разкри нови, много широки възможности пред дизайнерите за реализация на непостижими до момента светлинни сценарии. Светодиодните лампи са и енергийно ефективни, екологични и предлагат разнообразие от цветове, при немислимия до скоро експлоатационен живот до 100 000 часа.

Все още, обаче, те не са спечелили битката с милиардите произведени лампи с нажежаема жичка, главно поради по-ниската им цена. Приложението им се затруднява и от малката максимална сила на светлината от отделния светодиод, но проблемът е решим чрез използването на няколко източника в един осветител. В следващите страници се разглежда принципът на действие на светодиодните лампи, техните най-важни параметри, предимства и недостатъци и реализации на осветителни тела с тях.

Светодиодът (LED) е полупроводников кристал
през който може да протича ток само в една посока и част от неговата енергия се преобразува в светлина. Тя е с твърде тясна лента, т.е. винаги има определен цвят, зависещ от вида на полупроводника. Добиващите все по-голяма популярност бели LED съдържат кристал със синя светлина, която осветява специален луминофор и той, от своя страна, излъчва бялата светлина. За разлика от другите източници на светлина, напрежението върху излъчващия LED е малко и е пряко свързано с цвета на светлината – между 1,6 V за червените и 3,6 V за сините и белите. Светлинният поток зависи от големината на тока и съответно от консумираната електрическа мощност. Например при 1 W син LED има поток 10 lm, съответно зеленият и белият са с 30 lm, а червеният – с 44 lm.
За осигуряване на желаните стойности на постоянното напрежение и ток на LED в осветителните тела трябва да има електронен блок, захранван от мрежата. Голяма част от тези блокове осигуряват неизменна стойност на тока при промени на мрежовото напрежение. Токът на LED за осветление (мощни LED) е от няколко стотици mA до малко над 1 А, като производителите се стремят към увеличаването му. Това е трудно, тъй като токът нагрява полупроводника, а максимално допустимата му температура е малко над 100 °С.

Животът им достига 100 000 часа
Светлинната им ефикасност е най-голяма от всички светлинни източници. Тя е между 50 и 100 lm/W, докато при лампите с нажежаема нишка е 12-15 lm/W, а при луминесцентните – около 50 lm/W. Това, заедно с много по-малкото нагряване на LED (в сравнение с лампите с нажежаема нишка, те са студени), определя КПД между 25 и 35%. Общият резултат е осигуряване на желана сила на светлината с 10, а понякога и с повече пъти по-малък разход на електроенергия. Например, 12 W LED може да дава светлинен поток колкото 150 W лампа с нажежаема нишка.
Експлоатационният срок на LED, в края на който светлинният им поток намалява с 30% спрямо първоначалния (практически незабележимо за окото), е средно 50 000 часа, като вече не са малко диодите с експлоатационен срок 100 000 часа. Едва след това започва забележимо намаляване на силата на светлината, но без познатото от лампите с нажежаема нишка внезапно изгаряне. Експлоатационният срок на LED е несравнимо по-голям от този на лампите с нажежаема нишка (средно 1500 часа) и е причина осветителните тела с LED да се считат за вечни. Например при непрекъсната работа (24-часов режим) и минималния експлоатационен срок, LED ще се използва в продължение на 6 години, а обикновената лампа трябва да се сменя на всеки два месеца. Предимството нараства, когато става въпрос за трудно достъпни места (осветление на фасади, рекламни табла) и такива с отговорни функции (светофари, осветление на тунели, предупредителни светлини на високи сгради, мостове, аварийно осветление). Дългият срок позволява запояването на LED в осветителните тела вместо завиването им като обикновена лампа. Така се избягват повреди поради лоши контакти, независимо от причините за възникването им.